Когато чета Деян Енев, винаги се питам: как е възможно с толкова малко думи да се разкаже толкова много – за хора, съдби, истории, животи и смърти. „Тъгувам за Киото“ е книга, застанала на границата между реалността и притчата, между документалното усещане за делника и вечните символи на войната, болката и надеждата. Написана на език, в който всяка дума тежи.

Емил Тонев

Деян Енев може да побере в къс разказ дългия живот на човечеството. От Сътворението до днес. Малко са такива писатели и в българската, и в световната литература. С библейска енергия той сътворява стотици малки светове, които, подобно на пъзел, правят големия негов свят, в който откриваме вината, оправданието и смисъла за това, че ни има.

Красимир Димовски