Казват, че в литературата има само две теми: любовта и смъртта. Именно те имат изключително изразително присъствие и в „Световъртеж. Чувства.“ – първия роман на Зебалд. В четири самостоятелни части (четири мистериозни истории), изкусно свързани с повтарящи се мотиви, исторически и литературни препратки и автобиографични спомени, авторът преплита фигури и времена, създавайки атмосфера, белязана от безпокойство и тревожно предчувствие за бъдещето. Френският войник Анри Бейл, световноизвестен като Стендал, и особено пражкият чиновник Франц Кафка, един от титаните на модерността, духът на чието литературно творение – ловеца Гракх, витае из цялата книга, са героите на повествованието: герои на меланхолията, на непостигнатата любов и на литературата.

В. Г. Зебалд (1944–2001) е германски поет, есеист и писател, една от най-представителните фигури в съвременната немскоезична литература. Роден в баварското градче Вертах, през 60-те години се установява във Великобритания, където след успешна научна кариера е професор по немска литература в Университета на Източна Англия. Носител е на множество литературни отличия, сред които Берлинската литературна награда, наградите „Хайнрих Бьол” и „Хайнрих Хайне”, Националната награда на критиците (NBCC). Сред най-превежданите му белетристични творби са „Световъртеж“ (1990), „Емигрантите“ (1992), „Пръстените на Сатурн“ (1995) и „Аустерлиц“ (2001).