Младият монах Уилфрид е изпратен от английския крал Алфред в Константинопол, за да научи гръцки и арамейски, така че да обучава книжовниците от манастира в Уинчестър, превеждащи библейските текстове на староанглийски. По пътя си той среща капитана на търговски кораб Филип, който учи в знаменитата Магнаурска школа, и двамата младежи стават приятели. В Константинопол те се срещат с българския принц Симеон, неговата братовчедка Тервела, болярката София и брат ѝ Любомир. За България това е епохата на мъчителното отхвърляне на древното езичество, на приемането на християнството, на предизвикателствата на новото време и изискванията, които те предявяват към семейството, общността и държавата. На този фон разцъфва нежната, страстна и трайна любов между Филип и Тервела. В същото време София и Симеон страдат от мъките на неосъществената любов, защото от бъдещия владетел се изисква да встъпи в династичен брак, който ще осигури мир за царството.

Виктория Стефанова Забуковец е родена през 1930 година в София. Когато е двегодишна, семейството ѝ заминава за Унгария, където баща ѝ служи като свещеник. За да не забрави майчиния си език, я изпращат в София - в колежа "Санта Мария", където преподаването се водело на български и немски. През 1948 г. емигрира в Австралия заедно с хиляди други източноевропейци, които се заселват там между 1947 и 1952 година. Завършва висшето си образование в университета в Аделаида, Южна Австралия, където специализира история, английски, немски и социология.

Виктория Забуковец има свой подход към историята. След като проучва избрания исторически период, тя разполага бележките в "решетка", състояща се от вертикална и хоризонтална ос. Вертикалната ос показва годините и датите, а хоризонталната - съответстващите на тези дати държави и събития.