Мнозина смятат, че Балканската (1912) и Междусъюзническата (1913) войни, известни на Запад под общото название Балкански войни, са периодът в историята ни, когато нацията е била истински и изцяло обединена около националния идеал. Действително това обединение е дало силен отзвук не само на фронта през 1912 г., но и на Запад.

Във втората книга от трилогията Светът за българския воин журналиста от Би Би Си и българолог Димитър Димитров събира множество текстове и илюстрации – голяма част от които са били на първите страници на западни печатни издания по това време, – посветени на безстрашните български воини. Това, допълва Димитров, е и периодът „Когато светът научи българския боен вик: „На нож!“. 

Очевидно присъствието на чуждестранни журналисти и автори, интересуващи се живо и препредаващи последните новини за събитията на Балканите в собствените си страни не е останало незабелязано и у нас.

В труда си Това, което видях от Балканската война големият Симеон Радев пише: „Чужди кореспонденти имаше много и от различни страни. Обзети от професионалната ревност за изпреварване, те тичаха от място на място за новини, пъстреха улиците на малката още наша столица със своите непознати фигури и привличаха любопитството с шумните си разговори. Най-трескави бяха италианците, както можеше да се очаква от техния национален темперамент.“

Мнозина от кореспондентите обобщават видяното и в книги, някои от които излизат още преди края на Първата балканска война.

Светът за българския воин. Балканските воини 1912–1913 се концентрира върху този преломен период от новата ни история. 

Луксозното албумно издание съдържа съдържа над 300 черно-бели и цветни илюстрации. На корицата на книгата е използван фрагмент от илюстрация, публикувана в Journal des voyages, 11.05.1913 г.

Авторът Димитров обобщава: Искрено се надявам включените предимно – но не само – хвалебствени описания и коментари от публикации на главните световни езици да послужат не само като стимул за национална гордост, но и за размисъл, за подтик да се опитаме да си съставим с помощта на погледа отвън една може би по-всеобхватна и по реалистична картина на неслучилото се величие. Същевременно те ще ни подсещат да отдаваме в мислите си и дай Боже с делата си почит към паметта на десетките хиляди, които от нивите си, от родните си домове, от хубавите си служби, дори от чужбина тръгваха окрилени и сияещи за фронта, но не се завърнаха.

Ето и част от публикациите в пресата, намерили място в книгата:

THE BALKAN COCKPIT, 1914    

LA GUERRE EN BULGARIE ET EN TURQUIE, 1914    

THE CAMPAIGN IN THRACE, 1913    

DE SOFIA A TCHATALDJA, 1913    

LA GUERRA TURCO-BULGARА, 1913    

♦  ♦  ♦

Димитър Димитров завършва математика в Националната математическа гимназия и СУ Св. Климент Охридски. През 1979 екскурзия в Италия го превръща в емигрант. Прекарва десет месеца в лагерите за емигранти в Триест и Латина, след което постъпва на работа в българската секция на Би Би Си в Лондон. Там създава програмата "История и политика", която води до края на 2005. Тя е на изцяло българска тематика и включва множество разговори с българи, емигрирали от комунистическа България. 

След най-запомнящите му интервюта са със Стефан Груев, Страхил Гичев, Симеон II и майка му царира Йоанна. Прави блиц-интервю с Огнян Дойнов на 15 декември 1989 г. след първата жива верига около Народното събрание и с тогавашния външен министър ген. Атанас Семерджиев.

Автор е на книгата Съветска България, излязла в две части, и съавтор в сборника Би Би Си и България. През 2002 г. получава голямата награда на радио фестивала в Албена "Сребърна вълна" за излъчената по Би Би Си програма Светът в действие на 11 ноември 2001 за терористичните атаки в САЩ.