Мемоарите на Стефан Цвайг

Виена, Париж, Берлин, Лондон, Ню Йорк… Европа и светът от първата половина на XX век, златните години преди Първата световна война и последвалите я идейни и политически превратности. Съдбата отрежда на Цвайг да прекосява граници и епохи. Среща го с ярки личности от европейския духовен елит, между които Артур Шницлер, Райнер Мария Рилке, Ромен Ролан, Зигмунд Фройд, Емил Верхарен, Пол Валери. И мемоарите му неизбежно добиват стойността на културно-историческо свидетелство за преломно време и за участта на поколение интелектуалци с техните надежди и лутания. Тази носталгична книга завет, в която душевният подем постепенно отстъпва пред огорчението и разочарованието, обобщава смисъла на един живот, мирогледа и веруюто на убеден космополит, който все пак накрая с болката на изгнаник признава: „…с родината си човек губи повече от парче обградена земя“.

Прозренията на Стефан Цвайг, посланията и уроците на „света от вчера“ и неговия крах отекват с особена сила близо столетие по-късно, в размирния „свят от днес“, когато европеизмът е подложен на изпитание и Старият континент ревностно търси своята идентичност.