Клод Леви-Строс е приеман за водещо име в областта на антропологията и етнологията. Той е един от най-ярките представители на френския структурализъм. Изследванията му събрани в „Структурална антропология” са безспорна класика в хуманитарните науки, Клод Леви-Строс прилага принципите на структурализма към различни ключови за модерното познание области.

Вторият том е публикуван за пръв път през 1973-та - годината, когато Клод Леви-Строс е избран във Френската академия. Появил се петнадесет години след първата част, в този сборник са събрани по-ранни и по-късни текстове, станали почти недостъпни, но продължаващи да представляват подчертан интерес. Включените изследвания са разпределени в четири части:

• полето на антропологията, където се оценява значението на Жан-Жак Русо и Емил Дюркем; социалната организация, разгледана през сравнителното изучаване на религиите на безписмените народи и ядрото на родството; 
• морфологията на вълшебната приказка в труда на Владимир Проп и съпоставка на различни северноамерикански митове; 
• антропологичните проблеми, стоящи пред съвременните хуманитарни науки - расата и историята, разнообразието на културите, етноцентризма и др.

Това е основополагаща книга за всеки студент хуманитарист, изключително ценна теоретична основа за преподавателите и изследователите. Макар и с голямо закъснение, но тя вече е факт и в българската култура, след като е преведена на почти всички световни езици. 

♦  ♦  ♦

Клод Леви-Строс е роден на 28 ноември 1908 г. в Брюксел. Учи в парижки лицеи, следва право и завършва философия в Сорбоната. Две години преподава в гимназия, след което приема пост в университета в Сао Паоло. При престоя си в Бразилия Леви-Строс отблизо се запознава с културата на туземното население, като организира и две мащабни експедиции и прави своите теренни проучвания. Установява се в Ню Йорк, където работи в редица институции, приютили европейски интелектуалци, прогонени от Втората световна война. Няколко години след края на войната публикува първите си монографии. През 1959 г. получава катедра в Колеж дьо Франс и в следващото десетилетие творческата му кариера е в своя апогей. След 1970 г. и до края на живота си той продължава да публикува, но главно допълва своите по раншни разработки без да иновира. Сред най-известните му трудове са „Дивата мисъл” „Тъжни тропици”, „Структура на мита” и сборниците „Структурална антропология”. 
Повече от петдесет години е сътрудник на ЮНЕСКО и до края на живота си остава емблематична фигура за интелектуалните среди. Умира на 30 октомври 2009 г., месец преди да навърши 101 години.