Клод Леви-Строс е приеман за водещо име в областта на антропологията и етнологията. Той е един от най-ярките представители на френския структурализъм. Изгражда се като учен под влияние на идеите на позитивизма. Срещата му с Роман Якобсон и запознанството с ранните разработки в теорията на информацията го насочват към структурализма и структурната лингвистика, чиито формални изследователски методи се опитва да внесе и в етнологията. Занимава се със сравнителна митология, културология. Интересите му са носечени към тотемизма и религиозните вярвания, на които посвещава и основните си съчинения.

В книгата „Структурална антропология”, превърнала се в безспорна класика в хуманитарните науки, Клод Леви-Строс прилага принципите на структурализма към различни ключови за модерното познание области. В своите работи той изследва: родствените и брачните правила, забраната за кръвосмешение и екзогамията, понятието „примитивен“, отношенията между етнологията и историята, езикознанието, социологията, психологията и психоанализата; тълкуването на митовете, обредите и магическите практики; отношенията между изкуството и другите аспекти на социалния живот.  

Елементите в дадена система се разглеждат не като независими цялости, а като позиции, зависещи от връзките, които ги обединяват или противопоставят, като имат стойност само в системата от корелации, чиито правила трябва да се изведат.

Това е основополагаща книга за всеки студент хуманитарист, изключително ценна теоретична основа за преподавателите и изследователите. Макар и с голямо закъснение, но тя вече е факт и в българската култура, след като е преведена на почти всички световни езици. 

Преводът е дело на Недка Капралова.

♦  ♦  ♦

Клод Леви-Строс е роден на 28 ноември 1908 г. в Брюксел. Учи в парижки лицеи, следва право и завършва философия в Сорбоната. Две години преподава в гимназия, след което приема пост в университета в Сао Паоло. При престоя си в Бразилия Леви-Строс отблизо се запознава с културата на туземното население, като организира и две мащабни експедиции и прави своите теренни проучвания. Установява се в Ню Йорк, където работи в редица институции, приютили европейски интелектуалци, прогонени от Втората световна война. Няколко години след края на войната публикува първите си монографии. През 1959 г. получава катедра в Колеж дьо Франс и в следващото десетилетие творческата му кариера е в своя апогей. След 1970 г. и до края на живота си той продължава да публикува, но главно допълва своите по раншни разработки без да иновира. Сред най-известните му трудове са „Дивата мисъл” „Тъжни тропици”, „Структура на мита” и сборниците „Структурална антропология”. 
Повече от петдесет години е сътрудник на ЮНЕСКО и до края на живота си остава емблематична фигура за интелектуалните среди. Умира на 30 октомври 2009 г., месец преди да навърши 101 години.