„Строшено огледало“ е книга с чудесна споменна проза. Поетът Деньо Денев я оприличава, веднъж, на „ранни мемоари“ и втори път на „ненаписани стихотворения“.

Аз съм съгласен с това. Нещо повече. По чистотата на помисъла и ювелирното изпипване на детайлите, по своята изповедност, топла човечност и психологическа оцветеност на преживяванията и настроенията „Строшено огледало“ се родее с „Някога“ (1924) на Дора Габе (забелязана от Владимир Василев), а също така със скрепените в проза „ненаписани стихотворения“ на Иван Давидков. Който иска да усети по-добре и по-плътно стиховете на Паруш Парушев - нека прочете и белетристичните му късове. В това друго преображение на авторовия талант той непременно ще забележи, че там пребъдва една богата душевност и чувствителност, че проговаря по примера на древните, намерението да познаеш себе си. И да устояваш в изпитанията на времето, както е учел Зенон от Китиум.

Минко Бенчев