Първите два тома на „Строителите на съвременна България“ излизат през 1910 и 1911 г. и след това са преиздадени през 1973 и 1990 г. Настоящият трети том е публикуван през 2009 г. – 42 години след смъртта на автора си. Симеон Радев работи по него няколко десетилетия, изпълнени с трудности, особено след преврата от 9.IX.1944 г., когато семейството му е подложено на лишения и строг надзор. Много от хилядите страници са безвъзвратно изгубени, но основната част е запазена.

Синът на писателя Траян Радев успява да открие, разчете и подреди записките му и така реализира третия том на капиталното изследване. Той обхваща периода от детронирането на княз Александър I Батенберг до възшествието на княз Фердинанд на българския престол. Авторът представя на читателя богата картина не само на личностите от онова време, но и на задкулисието в европейската политика, натиска на Русия и намесата ѝ в българските работи.

Водители на демокрация или диктатори, всички ония, които от памтивека до наши дни са се поставяли успешно начело на своите народи в опасни времена, не са ли се мислили за избрани от – думата не важи – от провидението или от историята?

Тая самовера е достойна за порицание или присмех, когато не се оправдава от истинско призвание и дарби. В 1934 г. ние видяхме у нас хора, които грабнаха властта от народа, както разбойникът взема от беззащитния човек кесията. И те казаха, че са определени да спасяват държавата. Но това бяха диктатори от мукава и оставиха кой окаян спомен, кой комичен образ. У Стамболова високото самочувство беше естествената форма на гения...

Новите времена не са видели българин с тоя облик.
Симеон Радев