„Но емоциите вече са улегнали. Знам на какво съм способен и самочувствието ми порасна. Наясно съм, че мога да пиша не само политически коментари, а и „литература”. Защото мемоаристиката и литература, нали? Когато мислих как трябва да завърша тази трета книга, у мен се затвърдяваше убеждението, че последната глава трябва да се различава от предходните. Как? Като не е „литература”. И реших, че трябва да е политика.

„Политика” ли? – сигурно ще се провикне някой. – пак ли? Стига вече. Писна ми от политика. Мен политиката не ме интересува”. Чували сте това „не се интересувам от политика”, нали? Излиза из устата на всякакви, и млади и стари, и мъже, и жени, а аз винаги съм си казвал, че тия хора или имат бели петна в интелектуалното си развитие, или още не са излезли от пубертета. „Политиката не ме интересува” е неспасяема нелепост. И ако не си способен да се осъзнаеш, когато говориш нелепости, значи само едно: че си ужасно тъп.“

♦  ♦  ♦

Петко Димитров Бочаров е роден през 1919 г. в София. Завършва Американския колеж, а след това право в Софийския университет. През 1952 г. започва работа в Българската телеграфна агенция, първоначално като преводач от английски език, а после и като заместник-главен редактор. През 1983 г. се пенсионира. Между 1981 и 1993 г. участва с новини и коментари в телевизионното предаване „Всяка неделя”. Редовните му изяви и колоритният му стил по горещи международни проблеми и събития го правят една от ярките фигури в телевизионния ефир през 70-те и 80-те години. След 1990 г. Бочаров започва да пише и на вътрешнополитически теми. Има редовни рубрики по БНТ в програмата „ТВ око”, в радио „Свободна Европа” и в „Дойче веле”. Днес пише предимно за вестник „Новинар”.