Върху основата на продължителни издирвания в редица европейски библиотеки сборникът с критически студии преоткрива света на книжовното изкуство на българската ръкописи от Симеоновия „Златен век“ до епохата на старопечатната славянска книга, която възниква върху основата на старобългарската книжовна продукция от Преславската, Охридската и Търновската книжовна школа. По данни от редица преписи се установява съдържанието и оформлението на първообразния състав от прочутата Симеонова антология „Златоструй“ с беседи на Йоан Златоуст. В научно обръщение се въвежда Белокриницки сборник от ХVI век с текстове, посветени на славянските първоучители Кирил и Методий. Изтъкнати са заслугите на византийския кодификатор Симеон Метафраст за развитието на книжовния процес от времето на Търновската книжовна школа.

Предлага се ново решение за възникването и оформлението на Бдинския сборник с жития от 1360 г. Особено внимание се отделя на „Книга Григория Цамблака“ – уникална антология със съчинения на именития български и източноевропейски писател митрополит Григорий Цамблак. За първи път се озвучава ролята на Пахомий Логотет и неговите автографи за разпространението на Цамлакови текстове. Проследява се съдбата на Евтимиевото житие на св. Петка Търновска в илюстрираните старопечатни книги на Божидар Вукович. Книгата „Добротолюбие“, 1793 г. е представена чрез пълно издание на словата от Григорий Синаит в превод на Теодосий Търновски – разчетен текст и фототипно приложение, което позволява да се види текстовото оформление на славянския ръкопис от Свято-Троицката Сергиева лавра.

По единствения препис от Рилския панегирик, 1479 г., се дава ново разчитане на житието на Теодосий Търновски от патриарх Калист. Темата за старопечатната славянска книга и нейните такстологически проблеми се продължава с изследвания на „Марагрит“ (1641) и „Пролог“ (1696). Поместени са очерци за проф. Емил Калужняцки и проф. Куйо Куев - заслужени изследователи на старобългарската ръкописна книга.

Така изградената концепция на критическото издание позволява да се въведат в обращение на практика неизвестни страници от българското и славянското книжовно наследство. Трудът представлява интерес за читатели у нас и чужбина – историци на ръкописната и старопечатната книга, медиевисти, културолози, студенти и преподаватели в сферата на хуманитарното образование.

Съдържание:

• Цар Симеон Велики и християнската философия на историята
• Първообразът на Симеоновия „Златоструй" в ръкописната традиция
• Присловие (Прилопь) от цар Симеон
• Белокриницки сборник с житието и похвалното слово за Константин-Кирил Философ
• Симеон Метафраст и Търновската книжовна школа
• Симеон Метафраст и его славянские последователи
• Метафрастика — движение за развитие на художествения език
• Слова на преп. Григорий Синаит в книгата „Добротолюбие"
• За научния интерес към личността и делото на преп. Теодосий Търновски
• Патриарх Калист. Житие на препод. Теодосий Търновски
• Бдинският сборник за покаянието на Таисия
• Житие на св. Таисия
• Соломоновата „Песен на песните" и творчеството на търновските книжовници
• Григорий Нисийски и Григорий Цамблак — утешители и седници
• Григорий Цамблак. Надгробно слово за митрополит Киприм
• Св. Григорий, еп. Нисийски. Надгробно слово за св. Мелетяж
• Пахомий Логотет и Григорий Цамблак
• Григорий Цамблак. Слово за преподобните отци в Сирна Събота
• Поглед към богословието на „Книга Григория Цамблака"
• Григорий Цамблак. Слово за Велики Петък
• Констанцкият събор, Унията и митрополит Григорий Цамблак
• Жития и служби на св. Петка Търновска в старопечатните славянски книги
• Старобългарски текстове и южнославянски теми в печатния Пролог
• „Житие и мъчение на свети мъченик Йоан Нови Търновски" и агиографският канон
• Българското евтимиезнание през XX век
• Евтимиевистът Емил Калужняцки
• Проф. Куйо Куев — личност и дело
• Боже, мойта вяра окрили!