...ЗАЩОТО ДА ОЦЕЛЕЕШ НЕ Е ДОСТАТЪЧНО...

Ден първи

Известен актьор играе Крал Лир в Торонто. Същата вечер грузинският грип избухва като неутронна бомба над цялата планета. Според новините загиват над 99 процента от населението.

Две седмици по-късно

Цивилизацията се срива. Държавите угасват град по град.

Двайсет години по-късно

Здрач в изменения свят, представление на „Сън в лятна нощ“ на паркинг. Пътуващата симфония обикаля в района на Големите езера, където изнася концерти и поставя Шекспирови пиеси за оцелелите. По това време животът в малките изолирани селища е сравнително спокоен. Но дори сега има причини членовете на Симфонията да ходят въоръжени. 

Като се движи напред-назад във времето – от бляскавите години преди срива, през мъчителния му процес, до по-кротките времена две десетилетия след него – „Станция Единайсет“ разкрива съдбата и мислите на оцелелите и на загиналите, на младите, които едва помнят стария свят и на онези, които не са доживели да видят края му. Вълнуващ, необикновен, дълбоко затрогващ и красиво написан роман, който описва копнежа за нещо повече от простото оцеляване, повдига въпроси за изкуството, славата и връзките с другите хора, с чиято помощ можем да се справим с всичко – дори с края на света.

„Дълбоко меланхолична, красиво написана и прекрасно елегична... Книга, която дълго ще помня и към която ще се връщам.“
Джордж Р.Р. Мартин

♦  ♦  ♦

Емили Сейнт Джон Мандел е родена в Британска Колумбия, Канада. Работи за The Millions, онлайн литературно списание, а творбите ѝ са публикувани в различни антологии, включително The Best American Mystery Stories 2013 и Venice Noir. Живее в Ню Йорк със съпруга си. Автор е на три други романа, номинирани за наградата Indie Next. 

За „Секция Единайсет” авторката споделя: „Четвъртият ми роман е за пътуваща шекспирова театрална трупа в Северна Америка след края на света. Той е също така за приятелството, спомените, любовта, славата, привързаността ни към вещите, досадните официални вечери, комиксите и хвърлянето на ножове.“