Четенето на творби, отдалечени във времето, предполага раздвояване на съзнанието. От една страна, желанието да се потопим в друг свят с неговите исторически и естетически особености ни насочва към другост, която ни обогатява и в същото време поставя под въпрос. Четем старите текстове с готовност да се променим, поне временно. Така средновековната литература се оказва среща с далечно минало. От друга страна, ние се потопяваме в друг свят, съзнавайки или не, че живеем в 21 век. Четейки старите творби, ние утвърждаваме себе си. Приобщаваме към собствената си култура и средновековната. Така тази минала епоха ни става и по-близка.

Това двойнствено съзнание е залегнало в основата на етюдите в тази книга. В тях се открояват три части: общи проблеми на средновековната литература, коментари върху съвременни автори от гледна точка на средновековни художествени процеси, представяне на емблематични творби, оказали влияние върху европейската литература и до днес. А насладата от прочита на средновековните творби може да съчетае в хармонично единство далечното и настоящето. Читателските преживявания от досега със средновековни творби показват, че общуването с другостта е не само възможно. То е гаранция за човешка пълноценност, към която всички се стремим.

Стоян Атанасов