Тази книга се разделя на три части, всяка една от които сама по себе си е опит за обясняване на цялото.

Първата разглежда една сякаш неподвижна история – тази на човека и на неговите взаимоотношения със заобикалящата го среда; една бавно протичаща и трансформираща се история, изградена от наложителни обрати и непрекъснато обновяващи се цикли.

Над тази неподвижна история се различава една друга с бавен ритъм: на драго сърце бихме я нарекли, ако изразът не бе променил основното си значение, „социална“ история, тази на групите и на групиранията. Как тези придънни вълни раздвижват целия средиземноморски живот – ето това се попитах във втората част на своята книга, изследвайки последователно икономиките, държавите, обществата и цивилизациите, опитвайки се в крайна сметка, за да осветля по-добре концепцията си за историята, да покажа как всички тези дълбочинни сили действат в сложната сфера на войната, тъй като знаем, че войната не е област само на индивидуални отговорности.

И накрая, третата част е посветена на традиционната история, тоест по мярката на индивида, а не на човека – събитийната история на Пол Лакомб и Франсоа Симиан: повърхностно вълнение, вълните, които приливите и отливите вдигат при мощното си движение. Една история с кратки, бързи и нервни трептения.

- Фернан Бродел

♦  ♦  ♦

Фернан Пол Бродел (1902–1985) е френски историк, лидер на т.нар. Школа „Анали“ след Втората световна война. Определян е като един от най-изтъкнатите историци на XX век. Работи по три големи проекта, всеки равняващ се на няколко десетилетия интензивно изследване: „Средиземноморието“ (1923 – 1949, 1949 – 1966), „Цивилизация и капитализъм“ (1955 – 1979), както и незавършения „Идентичност на Франция“ (1970 – 1985). Репутацията му произлиза от част от творбите, но дори още повече от успехите му в подготовката на Школата „Анали“ – най-важният двигател на исторически изследвания във Франция и голяма част от света след 1950 г. Като доминиращ лидер на историографската Школа „Анали“ през 1950 – 1960, оказва огромно влияние върху историографията във Франция и други страни. Бродел е считан за един от най-големите от тези съвременни историци, които подчертават ролята на социално-икономическите фактори от голям мащаб при създаването и разказването на история. Роден е на 24 август 1902 година в Люмевил ан Орноа, днес част от Гондрекур льо Шато в Лорен, Франция, в семейството на учител. Завършва лицея „Волтер“ и Сорбоната. Привлича го Френската революция и за тема на дипломната си работа избира революционните събития в най-близкия до родното му село град Бар льо Дюк. От 1923 г. преподава във френския лицей в Константин, а малко след това – в този в Алжир, като през този период започва своите изследвания, довели до създаването на „Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип II“. В периода 1925 – 1926 служи в армията, а през 1928 публикува първата си научна статия. През 1932 се връща в Париж, за да преподава в лицея „Кондорсе“, а след това и в лицея „Анри IV“. През 1937 г. се завръща в Париж. Започва сътрудничеството му с Люсиен Февър. След започването на Втората световна война е мобилизиран и изпратен на фронта в артилерийска част, но през 1940 е пленен и остава до края на войната отначало в лагер за офицери военнопленници в Майнц (Oflag XII B), а от 1942 в лагер с особен режим (Oflag X C) в Любек.