В „Спомени от миналото или животът на един железничар през две епохи“ Георги Кременаров събира цял един живот между страниците на една книга.

Следобедът на един слънчев есенен ден си тръгвах от кантората. Бях заключил офиса и се качих на велосипеда, за да поема към дома. По улицата вървеше непознат човек. Изравнявайки се с мене, ме попита: „Какво прави баща ти? Каква кола кара?“. Отговорих му. Оказа се, че с него се познава от Топлофикация (някогашната ОЦ „Юг“ - Пловдив), където са работили заедно. Видял е табелата на адвокатската ми кантора и е направил връзката. „Познавах и дядо ти - продължи непознатият. Работили сме с него в депото.“ След което каза няколко изключително добри думи за моя дядо.

Дядо ми Георги почина на 31 октомври 2000 г. на 81 години. От смъртта му бяха изминали двадесет и две години. Добрият спомен за него продължаваше да живее...

От автора