В литературната теория сонетите на Шекспир са особена разновидност на класическата им форма и са си спечелили наименованието „Шекспирови сонети.” Но това е най-малкото им достойнство. Големият им принос е онази неповторима атмосфера на деликатност и проникновена житейска мъдрост, с които е надарено цялото творчество на великия британец.

Дистанцията на времето прави още по-отчетлива прецизността, с която той рисува човешкия театър на чувствата, където любовта и ревността, раздялата, тъгата и меланхолията са и обстоятелства, и действащи лица. Много от тези лапидарни строфи са станали крилати фрази в културната памет на света. А преводът на български на Владимир Свинтила отпреди повече от шест десетилетия и до днес е образец на майсторско поетично претворяване и словесна красота.

Да му се насладим!