Тази история за една жена, връстница на ХХ век, обхваща няколко десетилетия и много страни, от Армения, която по онова време е част от Руската империя, до Китай. Бурни години, нелеки изпитания, изумителна съдба. За какво да разказваме в нашето безумно време? С какви истории да укротим шеметния му бяг към брегове, за които не ни се иска да узнаваме? Може би за хора, които са отказали да се предадат и въпреки всичко отстояват убежденията си? София е именно такъв човек. Още като момиче решава да живее не както ѝ налагат другите, а както ѝ повелява собственото ѝ сърце. Като млада жена не допуска сполетелите я беди да прекършат волята ѝ. Вече на зряла възраст се завръща през годините и континентите там, откъдето навремето е заминала, за да остане вярна на себе си.

Нарине Абгарян е родена в град Берд, Армения. През 1994 г. отива да следва в Москва. Там среща любовта на живота си и остава в Русия. Има външност и ръст на манекенка. В годините на безпаричие работи в чейндж бюро. Започва да пише като блогър. Разказите ѝ са толкова увлекателни и сладкодумни, че с нея веднага се свързват най-престижните издателства. Прочува се първо като детска писателка с автобиографичната поредица „Манюня“. Книгите ѝ са преведени в над 30 държави с общ тираж близо милион и половина бройки. През 2016 г. е сред почетните гости на Салона на книгата в Париж. Държи на родовата си история и в творбите си често се връща към своите корени и към тежката участ на Армения. Пише на руски. Обича джаз, филмите на Уди Алън и Алмодовар, картините на Магрит, прозата на Чехов, Маркес и Джон Фаулз, стиховете на Йосиф Бродски.