1910 година. София е столица от 31 години. Населението и е 103 хиляди души.
1926 година. Столичното население е 213 хиляди души - 10 хиляди нови столичани за 16 години. През последните 6 от тях градът нараства с повече от 25 души средно всеки ден, с около 800 души на месец.
Как живеят те? Как тези хора, които София превръща в простолюдие, намират своето място в социалното пространство и в моралния ред на града? И защо заговарят на тарикатски?
Отговор на тези въпроси търси и книгата, и този весел колаж, направен от Вероника Димитрова. Тя избра първия слон за софийския зоопарк, впрегнат да изоре землището на двореца Враня, за сюрреалистичен символ на града - го качи на телеграфните жици.
1926 година. Столичното население е 213 хиляди души - 10 хиляди нови столичани за 16 години. През последните 6 от тях градът нараства с повече от 25 души средно всеки ден, с около 800 души на месец.
Как живеят те? Как тези хора, които София превръща в простолюдие, намират своето място в социалното пространство и в моралния ред на града? И защо заговарят на тарикатски?
Отговор на тези въпроси търси и книгата, и този весел колаж, направен от Вероника Димитрова. Тя избра първия слон за софийския зоопарк, впрегнат да изоре землището на двореца Враня, за сюрреалистичен символ на града - го качи на телеграфните жици.
Ключови характеристики | |
ISBN | 9543216827 |
SKU | BKBKI01404 |
Автор | Милена Якимова |
Брой страници | 208 |
Жанрове | История |
Издателство | Изток-Запад |
Категория | История, културология и публицистика Изток-Запад |