Всички улики от жестокото убийство водят към нея. А тя не помни нищо.

Tя искаше да им каже: Това не е истинско. Аз не съм една от вас. Мястото ми не е тук.

Табита не е убийца. Табита Харди е шокирана да усети закопчаващите се белезници върху собствените си ръце, след като в барака, в задния ѝ двор, е открит труп на мъж. Наскоро завърнала се в родния Оукхам, тя среща трудности да се впише в типичния за английско село живот, а ето че сега е обвинена и в тежко престъпление. Тя знае, че не го е извършила.

Целият живот на Табита се разглежда под лупа. Всички улики сочат към нея и всички вярват, че тя е извършила убийството. Защо е премълчала мрачното си минало с жертвата? Защо не е споменала за проблемите си с депресията и лекарствата? Защо е решила да се върне в селото, което се предполага, че е ненавиждала?

Тя мисли, че не го е извършила. Без спомени от деня на убийството Табита осъзнава, че ще трябва да анализира всички доказателства и показания, до които успее да се добере, за да стигне до истината. А след това и сама да я докаже в съдебната зала. Но когато мрачните, отдавна погребани спомени от детството ѝ излизат наяве, Табита започва да се пита дали в крайна сметка знае какъв човек е всъщност.

Тя е сама, уплашена и объркана. Но трябва да докаже, че всички грешат. А ако лъже себе си?