„Слънчеви зайчета и други зайци“ е сбирка от импресии, описващи една младост, преминала в началото на втората половина на двайсети век в България. Това е носталгичен поглед към отлетялото време, ненавиждано по политически причини, но същевременно и обичано заради неповторимите младежки години. От всеки ред лъха любов към този период от живота, който като всеки друг няма да се върне никога.

Описаните истории са често необичайно буйни, но са пресъздадени с изискан и оригинален език. Тази стилна комбинация е примесена с помитащ хумор, който дебне от всеки абзац, дори на места, при които духовитост не може да се очаква. А докато устата на читателя е разтворена в широка усмивка, изненадващо следват моменти, изпълнени с топлина и задушевност, както и такива, подканващи към размисъл за непреходното в живота. 

Интересно е да се прочете как силните духом са преодолели епохата, в която са се чувствали като в усмирителна риза, без да допуснат младостта им да бъде ограбена. Това превръща книгата във възхвала на човешкия дух, който е в състояние да намери път в мрака и без да сътрудничи на дявола.

Поради безпристрастността на изложението - тук не става дума за рай или ад, а за щастливо съществуване в мрачен зандан, възниква въпросът дали времето, в което се развива повествованието, е било добро или лошо. Отговорът на този въпрос ще зависи обаче изцяло от читателя. Един сигурно ще каже: "Написано е в прав текст - било е ужасно", а друг: "За да си преживял толкова радост, трябва да е било много хубаво". А как беше всъщност?