Повод за написването на тази книга ми дадоха нашите роднини и приятели от България. Неизменно в срещите ни с тях ставаше дума за Мозамбик и когато ние им описвахме преживелиците си в тая страна, едни ни слушаха с любопитство, други - с удивление, а трети ни гледаха така, сякаш казваха: "Е, сега вече преувеличавате!". Затова, държа да подчертая, че всичко написано в тая книга, наистина се е случило с нас. Променени са само някои от имената на споменатите лица.

И накрая, както известният мозамбикански писател Мия Коуту, който казва, че целта на една история е да направи така, че действителността да престане да съществува, и аз бих искала да вярвам, че читателят ще успее да се откъсне от ежедневието си и макар и за кратко, да се пренесе в тайнството на далечна Африка. /Анелия Панайотова/