Един от въпросите, на които се спира Нада Григорова в своя научнофантастичен роман „Скритото време“, е какво се случва, когато човечеството започне да забравя своята действителна история. И какво се случва, ако тази забрава е причинена умишлено? Доколко нашата памет се съхранява в генетичния ни код и може ли тя да се пробуди? Светът в тази книга танцува и се люлее по острието над една антиутопична бездна.

Неколцина идеалисти решават да застанат на пътя на безпощадната бюрократична машина. И когато малкото останали крепители изчезват, когато материалните доказателства започват да се изчерпват, трябва да се съградят нови мостове към отвъдното, тръгвайки от своята вяра. По-малко от век ни дели от описаната епоха и затова не е особено трудно да следваме героите и да откриваме част от себе си по време на техните търсения, изтласкващи границата на човешките възприятия към дълбините на човешкото съзнание и към далечините на космоса.

Авторката е лауреат на конкурса „Агоп Мелконян 2022“.