„Любовта е огледало, в което двама виждат себе си чрез другия в различни проявления, неподозирани дори за самите тях. В доброволния затвор на желанията и преливащите чувстват те се самоизолират от останалия свят, за да проникват все по-дълбоко един в друг, често пъти само въображаемо. Диалогът между влюбените мъж и жена е леко докосване, опипване, изчерпване без край, затова е съновидение, в което често пъти любимият се превръща в призрак, фикция и отново, и отново добива плътност.

Ирен Петрова си е поставила амбициозната задача да анализира художествено този безкрайно повтарящ се от грехопадението процес, подобен на спираловидната преплетена структура на ДНК-то. Ирен преоблича героите си в различни исторически или литературни роли. Критичното й мислене – и интуитивно, и осъзнато, представя желанието като оголеност – как иначе да опишеш влюбения, освен като човек без кожа – раним, щедро изложен на капризите на другия.

„Скъпа, Лилит“ е любовно писмо, наситено едновременно с аскеза и с неприличие – неуловима, непредсказуема, променлива крива. Разговор, който е винаги неотложен и затова апелира към публичност.“

Христина Мирчева