Както вероятно се досещате, романът на Николай Табаков „Синята гора“ няма нищо общо с дърводобива. Той разказва живота. Катери се по стръмнините на собствените ни вълнения, спуска се стремглаво в личните ни бездни, плува във водите на нашето въображение. Колоритният език е примамка, изкушение, вечен гид в тази (странна) страна на чудесата. Пред непредубедения читателски поглед се изправят горските дебри на уж невинното ни самочувствие, планинските върхове на нашата предрефлексивна увереност, че сме точно ние, че сме тук и сега. Разпознаваме себе си в героите, без колебание вземаме страна, неспокойно отричаме, размирно се съгласяваме, понякога плачем, повече се смеем. Пътеките на живота лъкатушат, предизвикват, често са стръмни, по-малко угодни. Какъв е смисълът, се питаме.

А точно това ни поставя не само в автентичната ситуация на сериозно размишляващи човешки същества, но поставя пред нас онзи вечен, изконен, абсолютно личен и неотменим въпрос. Дали съм, дали да бъда. Или да не бъда.

Въпросът е труден. Отговорът - ако го потърсите.

Една разходка в гората.          

Николай Табаков е писател, автор на книгите: Да рисуваш по водата, разкази 1991 г. (преведена и издадена на сръбски език  - Crtati po vodi, издателство „SAGA" T.S.T., Белград, 2003 г.); Изгубеното поколение, роман, 1994 г.; Малката принцеса, роман за деца, 1998 г.; Пинокио, роман, 2001 г.; На всички местоимения, разкази, 2004 г.; Романът Ес, роман, 2007 г.; Няма да е все така, 2009 г. – роман, (преведена и издадена на руски език – „Не все тому быт", издателство „Нонпарель", Москва, 2012 г), избрана за „Роман на годината" за 2009 г.; Да, роман 2011 г. (преведена и издадена на руски език – „Да", издателство „Пророг", 2014 г, сръбски език– „Да", издавачка куча „Klett", Београд, 2013 г. и немски език – Ia, verlag  „Wellhofer/ edition „Andiamo", Mannheim, 2013 г.);  Византия, роман 2013 г.; Ветровете ни мраморни, роман, издаден през 2017 г. от издателство „Лексикон“; Нула време, роман, издаден през 2019 година и за втори път удостоен с наградата на СБП „Роман на годината".  Последната му книга пак е роман (пустите му навици) със заглавие Синята гора и е написана за приятели.