На хоризонта едва забележимите очертания на хълмове, дървета, води, всичко плуваше в сенки, които преливаха от светлосиво до най-тъмния, абаносово черен цвят. Осман ще бъде безкрайно удивен от тази красота. Но Рабиа бе обзета от някаква тъга. Стана й мъчно за Синекли бакал - мъничката улица, която човек можеше да обхване само с един-единствен поглед.

Тези мъгли, тези необятни, неуловими хоризонти и неясни очертания... Рабиа имаше чувството, че бе направила някакъв нов завой в живота си. Тя никак не обичаше завоите. Завивайки, човек оставяше истинската си същност някъде отзад, превръщаше се в друг човек. Но и предишната му същност не го оставяше на мира.

На всеки завой по една нова същност... Най-новата крачеше най-отпред, а най-старата - накрая... Цяла редица от същности, наредени една зад друга. И всички те заедно съставяха една-единствена Рабиа.

♦  ♦  ♦

Халиде Едип Адъвар (1884-1964) е първата жена-писател в Турция, добила широка известност и признание, радетел за еманципацията на жените, съратник на Мустафа Кемал Ататюрк в национално-освободителната борба на турския народ.

Преведени на много езици, творбите й разкриват ярки образи на силни, достойни и независими женски персонажи, които успяват да изявят индивидуалността си въпреки суровата съпротива на едно враждебно и консервативно общество.