Преданията от „Силмарилион“ са невидимото присъствие и вдъхновение за творбите на Дж. Р. Р. Толкин; той работи над книгата през целия си живот, но така и не я довежда до окончателен вид. Възникнала далеч преди „Властелинът на пръстените“, тя е историята на Първата епоха в Толкиновия свят, древната драма, към която се озъртат героите от „Властелинът на пръстените“ и в която някои от тях, като Елронд и Галадриел, са взели участие.

Заглавието „Силмарилион“ е съкратено от „Куента Силмарилион“, тоест „Историята на Силмарилите“, трите прекрасни камъка, създадени от Феанор, най-надареният творец сред елфите. В тях той пленил светлина от Двете дървета, озаряващи страната на боговете Валинор. Когато първият Мрачен владетел Моргот унищожил Дърветата, тази светлина оцеляла само в Силмарилите; а Моргот ги заграбил и ги вградил в своята корона, пазена в непристъпната крепост Ангбанд, далече на север в Средната земя.

„Силмарилион“ е разказ за бунта на Феанор и неговия народ срещу боговете, за тяхното изгнание в Средната земя и за войната им срещу Великия враг – една безнадеждна война въпреки целия героизъм на елфите и хората.