От безплодните италиански ферми до тесните нюйоркски квартири - никоя имигрантска фамилия не се бори по-яростно за оцеляването си от Анджелуци-Корбо. Начело застава Лучия Санта - съпруга, вдовица и майка на две семейства. Нейната желязна воля ги превежда през Депресията и първите години на войната. Но не може да предотврати сблъсъка между американските и италианските ценности. Нито насилието и кръвопролитието, които неминуемо ще ги последват.

Посветен на майката на Пузо, "Щастливият странник" изстрелва през 1965 г. автора в голямата литература, като става основа за следващия му роман, донесъл му световна слава - "Кръстникът".

"Когато Кръстника отвореше уста, чувах гласа на майка ми. Чувах нейната мъдрост, нейната непреклонност и нейната неизтребима любов към семейството и към живота въобще... Смелостта и лоялността на Дона идваха от нея; неговата хуманност идваше от нея... И днес аз знам, че без "Щастливият странник" не бих могъл да напиша "Кръстникът". Това е най-добрият ми роман."

Марио Пузо

♦  ♦  ♦

Марио Джанлуиджи Пузо (на английски от италиански Mario Gianluigi Puzo) е американски писател от сицилиански произход. Роден е на 15 октомври 1920 г. в Ню Йорк. Завършва "Сити Колидж" в родния си град. Служи в армията по време на Втората световна война. Първият му роман "Тъмната арена" излиза през 1955 г. След успеха на "Кръстникът"(1969) следва поредица от романи, чиято основна тема е мафията. Най-известните сред тях са: "Умират глупаците", "Сицилианецът", "Последният дон".

Марио Пузо умира на 2 юли 1999 г. в дома си.