„Шивачът на времето“ е книга, съдържаща двадесет разказа. Сюжетите се развиват в две основни времеви оси – минало и настояще, а географското пространство е Странджа планина. В по-широк смисъл обаче границите на действието излизат от конкретния топос и се превръщат в универсални истории за човешката топлина, за стремежа към щастие и себенамирането в един свят, чиито пътища често са неведоми за съзнанието.

„Шивачът на времето“ понякога е щедър и добронамерен терзия. Но често е безмилостен и крои света не по наша мярка. Платовете му са груби, при допира с кожата жулят, правят рани. При всички положения обаче надежда има – човекът има своя слънчев конец, който проблясва в тъканта, с която Шивачът работи. Това са кратките мигове на щастие, талантът, отдадеността, вярата, силата на духа, взаимността, милите спомени, детството, мечтите.

Човешкото същество, често потънало в сивота и забрава, с убодени пръсти, се превръща в съавтор без напръстник на Шивача и тихо намира своя миг-живот.