Само за няколко десетилетия след Освобождението стотици хиляди българи оставят костите си по бойните полета на четири войни. Още един милион са ранени и пленени или загубват домовете, надеждите и идеалите си в националните катастрофи, които следват войните. И всичко това щяха да бъдат просто банални исторически факти, ако те не бяха преживени и претворени от една плеяда от изключителни писатели, които проливат кръвта си редом с народа си, пишат под светлината на цигарата си между сраженията или следват войските по фронтовете като кореспонденти. Така младата българска литература съзрява във войните и от бойните полета се завръщат бъдещите класици на националната ни белетристика.

„Шедьоври на българския военен разказ“ е представителен сборник с най-добрите образци на военната ни проза. Някои от творбите в него като забележителния цикъл на Владимир Мусаков са незаслужено пренебрегвани през годините, а други като разказите на Елин Пелин, Добри Немиров, Кирил Христов и Тодор Кожухаров са инкриминирани и обречени на забвение за повече от сто години. За нас е чест да ги представим отново на българския читател.

Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.

Юнаци, лека нощ!

Иван Вазов, из „Новото гробище над Сливница“