Винаги съм искала да разказвам истории, казва тя. На 14 години исках да стана режисьор, малко по-късно започнах да пиша сценарии. След това разбрах, че това, което най-много обичам, е да си играя с думите, да разказвам истории със средствата на литературата.

И Елиса Ферер си играе с думите, като ни разказва една история на два гласа – единият на момиченцето Нурия с трудно детство, другият на трийсетгодишната Нурия, която се опитва да разплете миналото на своето семейство и влиза в диалог със своя някогашен още непораснал Аз. Това е историята на бавното и мъчително съзряване на героинята – художничка, останала без работа, разделила се с приятеля си и впуснала се в изследване на собствените чувства. Това е история и на надеждата, възтържествувала над болезненото ухапване на осите, които младата жена непрекъснато рисува като символи и вестители на едно ново начало.