Ще започна клиширано – книгата на Стоян Владов си струва да бъде прочетена. Без удивителен знак. Без предварителни възклицания. Без предсказуем възторг. И със сигурност не цялата наведнъж! Защото тази книга не е лесна за четене и разбиране. С нея няма да ускорите релакса си след работа, още по-малко подходяща е тя за петминутка преди сън. Темите, формата и разнообразният поетически изказ не предразполагат към унасяне, а напротив – създават един особен интелектуален, емоционален и естетически дискомфорт, подобен на незаситен глад. Глад, пробуден от концентрираната житейска и вековна мъдрост, гарнирана с ярки, свежи и необработени до голяма степен наблюдения над битието, историята, литературата и човека.

Единственото четиво преди настоящата поетическа провокация на автора, представено преди година пред широка аудитория, е с главен герой военен кораб и е изпълнено с чертежи, цифри, изчисления, специализирани термини и не за всеки достъпни твърдения. Наистина странна и трудносмилаема за моя ум и вкус книга, която преди всичко придава тежест на етажерката в хола ми, но високо оценена от познавачите и ценителите. С настоящата – напълно различна като тематика, жанр и композиция книга – Стоян Владов потвърждава особения си творчески натюрел, съчетаващ пълна липса на словесна суета, отговорност към детайла и цялостното въздействие, остър усет за междувремева и междувидова връзка в общото неразделно пространство на Света.

Фантазни фигури, приказни персонажи, библейски авторитети и световно респектиращи творчески личности живеят в будещо почуда съседство и дори симбиоза с делнични, лирични, сантиментални и патриотични образи на реки, каваци, дъждове, салатно уморени домати и ред други, бяло-зелено-червени, прозрачни, сърдечно-задъхани, лениво провлачени, просто реални…
Бесове, идиоти… небесни сфери
Прочетете я. Сами.

Цветанка Убинова