Светът е пълен със самотни хора. Клоувър е една от тях. Работи като дула на умиращите, което определено не подпомага социалния ѝ живот. Щом узнаят професията ѝ, хората инстинктивно се отдръпват. Сякаш смъртта е заразна. Само че, ако не е тя, мнозина ще си заминат от този свят напълно сами. Клоувър прекарва толкова време с клиентите си, че няма собствен живот. Това я устройва: така не ѝ се налага да прави планове за бъдещето, нито има опасност да разочарова някого. Опитът ѝ показва, че хората напускат този свят, изпълнени със съжаления – с желания, за които изведнъж се е оказало твърде късно. За да почете живота им, Клоувър се опитва да ги изпълни вместо тях: захваща се с рисуване, пързаля се с кънки в Сентрал Парк и дори се записва на курс по непалски...

Когато среща Клаудия – енергична възрастна дама – стремежът да разкрие една забравена любовна история я отвежда на неочаквано пътешествие. В търсене на щастлива развръзка за някой друг обаче, понякога подготвяме своята собствена. Може би е дошло време за Клоувър да спре да бяга от живота и да отвори сърцето си. Да поема рискове. Да прави грешки. Да не позволява най-хубавите моменти да я подминат поради страх от неизвестното. Да бъде предпазливо безразсъдна. Защото вече знае: Тайната на красивата смърт е да живееш красив живот.