Издателство "Ентусиаст" представя втори том от събраните съчинения на Любен Дилов - "За мъртвите или добро, или смешно"

"Аз не се наемам да ги съдя. Да съдиш, означава да не разбереш, защото, ако разбереш, не би могъл да съдиш", казва Любен Дилов във втората част на този весел паноптикум на писателски и сексуално-тоталитарни нрави.

"За мъртвите или добро, или смешно" и "Сексуалният живот при тоталитаризма" са са част от "ръкописите в чекмедже", с които промяната от ноември 1989-а заварва писателя. Чрез тези текстове Любен Дилов оживява такъв, какъвто го помнят многобройните му приятели - неуморим разказвач на смешни истории и ироничен наблюдател на обществените отношения, от който единствено чувството за хумор може да те спаси.

"Без да претендират за принос в литературната ни история, те са изключително забавен, смешно-тъжен принос в историята на нравите. И ако, оглеждайки се в историите на бележити и неизвестни българи, публикувани по-долу, внезапно откриете и себе си, не се сърдете. Припомняме ви един от обичаните лафове на Дилов-баща: "Събудих звяра в себе си. Оказа се заек похотлив..."
Любен Дилов - син

♦  ♦  ♦

Любен Дилов е един от най-изявените български автори на научна фантастика. Мнозина го смятат за писателят възродил фантастиката по време на социализма и да пробие негласното вето, тегнещо над жанра. В романите фантастичното е основен похват, с който той обговаря и изследва реални морални, етични и социални проблеми.

Повече от 30 негови книги са преведени на над 10 езика и издадени с общ тираж над 1 млн. екземпляра. През 1990 г. учредява награда за българска фантастика "Гравитон". Сред най-известните му творби са романите "Атомният човек", "Тежестта на скафандъра", "Пътят на Икар", "Парадоксът на огледалото". Автор е и на множество повести, разкази и новели.

Тънката ирония и често парадоксалният му социален критицизъм дават основание на мнозина да отбелязват, че фантастичният жанр е просто находчив опит Дилов да маскира истинските си прозрения за обществото в България по времето на комунизма. Той е от малцината български писатели, които непосредствено след 10 ноември 1989 г. изваждат няколко от т.нар. "ръкописи в чекмедже" - трудове, за които е смятал, че е невъзможно да бъдат издадени по време на режима.