Очевидно е, че сърцата в този сборник са... пишещи сърца. Да ме простят бащите (те са и нечии синове) но за Майката се пише с... единствено възможното сърце. Поетичните и прозаични изповеди и истории, разбира се – подбрани по художествената им стойност, всъщност „крещят“: „Не мога да излъжа, мамо!“. Тази задължителна откровеност понякога ранява, понякога радва, но винаги – извисява!