Къщата е опасана от тополи. Листаците треперят край прозорците на стаите. Виждам тяхното отражение. Изяществото им. Светлината им. Вдишвам дъждовния им мирис. Уханието им на солен вятър. Преди няколко години една вечер ти се появи тук. Това беше последното ти лято. Последният ти август. Напусна Брюксел, пое към морето и ето те пред мен в кухнята сред стъклениците с френско грозде - това лято се бях заела с варенето на конфитюри. На другия ден мама се обажда по телефона, говорите дълго и ти се прибираш при нея. Но преди това имаме тази вечер. Ти слушаш заедно с мен шумоленето на дърветата през отворения прозорец...

...В края на следващата зима, в стаята ти в Брюксел, една сутрин ти не се събуждаш. Намерил си покой. Пълен покой, далеч от всички светски шумотевици. Мама изхвърля лекарствата ти, натъпква дрехите ти в найлонови пликове, пригира в кашони колекцията ти с марки, колекцията ти с мидени черупки, броевете на "National Geographic", списанията ти за платноходство. Ти си мъртъв. Тя е вдовица...

Из книгата

♦  ♦  ♦

Корин Хукс е белгийска писателка, родена през 1946 година. Завършва история на изкуството и археология. Работила е като преподавател. Публикувала е редица изследвания върху народните традиции и занаяти. Автор е на романите Голямото меню (2001), Роклята ми не е намачкана (награда на младата критика през 2008 г.), Определено те убивам (награда "Марсел Тири", 2010 г.) и на поетичните сборници Контражур (сп. "Панорама", бр. V, 2011 г.), Юни (2011) и Червено на брега на реката (2012). Живее в Брюксел.