Една сутрин четирима души се събуждат на четири различни места в Европа с eдни и същи въпроси. Кой съм? Как се казвам? Къде съм? Защо не помня нищо? Това е началото на невиждан Експеримент. Паметта на четирима доброволци е изтрита от ново поколение мозъчен имплант, създаден от амбициозна професорка. Всичко е напълно забравено – и добро, и лошо. Съвестта е рециклирана. Оттук нататък от техния избор зависи какво ще пише в новата им биография.

Може ли човек да бъде препрограмиран? Може ли да се прероди? Затворите са пълни с хора, чиито пътеки са тръгнали накриво още от младостта. И с други, които са живели порядъчно, докато някакъв фатален миг не ги е превърнал в престъпници. Колко от тях мечтаят да бъдат рестартирани като в компютърна игра? Как биха изживели втория си шанс, ако не знаеха за старите си грехове? Кое ще надделее – гените, с които човек е роден, променената среда или Божият промисъл?

Новият роман на Ива Димитрова плаче да бъде екранизиран. Харесвам подобни филми, въпреки че киното прави ленива фантазията ти. Получаваш всеки образ наготово, докато книгите те карат да избираш – например как да изглеждат героите или местата, където се развива действието. Започваш да добавяш от себе си. Без да искаш, ставаш съавтор. Този роман, съставен от четири истории, наистина те обсебва, докато не го прочетеш. Грабва те и не те пуска, защото освен талантлив разказ е голяма провокация срещу клишираните отговори, с които сме закърмени. Пожелавам ви приятно съавторство! Заслужава си! Валери Запрянов