Реката тук е ламя. Първо се спуска от Вежен черна и бяла – Черни Вит и Бели Вит. Черната е от земята, бялата е от небето. Черното е от усойните долове, бялото – от снежните хребети. С бялото на бързеите, зеленото на вировете и червеното на чукарите. Сила! И красота.

И ако човек има воля да остави от него да се оттече омерзението на ежедневието и седне на върбовия бряг да погледа със сърцето си как струи животът, ще я види. Ламята.