Книгата включва есетата "Въведение в метода на Леонардо", "Общо понятие за изкуството", "Реч за естетиката", "Разговор за поезията". Валери започва оттам, където едно понятие или теория не могат да бъдат определени и не може да им се придаде научен инструментариум, но това ни най-малко не означава, че те съществуват по-малко, защото ние ги усещаме безусловно, въпреки че често не ни стигат думите да ги изкажем.

По този начин Валери представя понятието за изкуство - първоначално възникнало като начин за правене на нещо, и последователно насочило значенията си към качеството на начина на правене, към нравствеността, към насладата от направеното, към възприемането на направеното, приложението на направеното и др. Говоренето на Валери свива и разширява значенията на думите, показвайки езика като сечиво, подчинено на практиката.

"Идва миг, когато фигурата става толкова сложна, явлението изглежда тъй ново, че трябва да се откажем от намерението да ги обхванем в цялост и от стремежа да ги изразим чрез последователни величини. Къде учениците на Евклид са застинали в своята представа за формите? На каква; в която се прекъсва предполагаемата верижност, са се натъкнали? Тя бележи завършека на едно изследване, което човек се изкушава да възобнови, подмамен от доктрините на еволюцията. И не иска да си признае, че границата му може да е окончателна точка."