„Ако някой е забравил как да плаче, се е научил наново при унищожаването на Дрезден“, казва по повод съюзническите бомбардировки на града от 13 и 14 февруари 1945 г. германският романист Герхард Хауптман. А Кърт Вонегът, жив свидетел на огнения ад като военнопленник в града, пише в романа „Кланица-5“: „Дрезден сега бе като повърхността на Луната – само камънак“.

Апокалипсисът в Дрезден е най-кръвопролитното единично събитие в европейската история. До сто хиляди души, а може би и повече, са били убити за няколко часа, голяма част от които са изгорени живи. При бомбардировката е сринат до основи почти целият град, често наричан „Флоренция на Елба“, при което са унищожени неизброимо количество архитектурни и културни ценности.

Да разкаже историята на разрушаването на Дрезден се заема английският историк Дейвид Ървинг. С невероятна педантичност и фанатична обективност той разкрива предисторията на нападението и неговите причини, реконструира минута по минута трите удара, които английски и американски бомбардировачи нанасят на саксонската столица в продължение на 14 часа и описва последствията от бомбената офанзива. За тази цел той преглежда десетки хиляди документи в английски, американски и германски архиви, среща се и интервюира много участници в атаките от съюзническите военновъздушни сили. В допълнение издирва стотици оцелели от жителите на Дрезден и хора, помагали в преодоляването на последствията от бомбардировките, от които получава достоверни свидетелства за ужаса, разиграл се в града. Резултатът е вероятно най-пълната и достоверна книга за трагедията, сполетяла Дрезден.