„Нашата сотня беше изложена на най-голяма опасност, защото трябваше и да се сражава, и да разнася заповеди от генерала до дружинните командири. Но конниците изпълниха с мъжество и решителност своя най-голям отечествен дълг, както го изпълниха и всички опълченци, твърдо уверени, че освободеното потомство ще ги възнагради с признателност за техните славни подвизи.“

Спомените на Мито Анков представят на читателя дългия и трънлив път на нашето Освобождение. Авторът е председател на Врачанския революционен комитет и придружава Васил Левски и Димитър Общи по време на агитационните им обиколки. Впоследствие се записва в Българското опълчение и проявява особен героизъм в решителните сражения при Стара Загора, Шипка и Шейново.

Разказът на врачанския апостол ни дава възможност да разберем по най-добрия начин духа на възрожденската епоха. Той изтъква решаващата роля на българите за спечелването на Освободителната война и възстановяването на държавността. Заветът му за безкористна служба на Отечеството завладява сърцата на следващите поколения, участвали във Войните за национално обединение.