Всяка сутрин един наперен врабец подскача пред прозореца ми и с невъздържано любопитство попива и най-малките подробности от скромния интериор. Колко ли още домове посещава по време на неуморните си целогодишни обиколки? А какво ли би разказал, ако можеше да говори? Всъщност, каквото и да си мислиш, врабчетата не са лишени от дар слово. Веднъж в живота си човек чува думи, които преобръщат представата му за света – моят прелом дойде предрешен като врабец. Записах историите му за обичта и доброто, уважението и малките жестове, силата на семейството и мъдростта на годините, защото птичето каца на рамото само веднъж, а ти може и да си го пропуснал.