Милко Гърчев е инвънистуционален мислител, което в най-голяма степен означава - мислител, който твори в социална самота, защото единствената му мотивация са императивите на разума. Но точно поради това неговите изследвания в сферата на философията, историята и др. привличат със своята безкомпромисна логика и прямота, защото не носят изкривяванията на институционалното или личностната зависимост на онзи „отгоре“. Настоящата му книга е уникална в българската културна и научна история, защото философските идеи не са изложени школски, безлично, а са разказани на фона на неговата лична екзистенциална история, която е проектирана на фона на административните перипетии, през които трябва да премине българският учен в днешна България. Така защитаваната концепция от Милко Гърчев, наречена онтодиалектика привлича не само с евристичността си, а и с начина на изложение, което очарова с интимността и топлината на разказа. Така диалектическите идеи възкръсват от пепелта, оставена от т. нар. академични философи, които преди побързаха да я заровят за да угодят на новите идеологически императиви. - Димитър Цанов, проф., дфн