Поезията винаги е заемала особено място в китайската култура и дори в китайската държавност. През вековете тя е запазила сакралния си смисъл на посредник с други измерения на реалността, на проводник на хармонията и регулатор на взаимоотношенията между човешкото, земното и небесното.

Един от най-видните представители на китайската поезия е Ли Бай – живял и творил по времето на династията Тан (618–907), когато китайската култура достига забележителен разцвет.

Поезията на Ли Бай е наситена с митологични отгласи, с възторг от замаха и величието на природата, с копнеж по необятността на Безпределното. Подхранвана е и от даоистки, и от будистки нагласи, но същевременно е топла, човечна, изпълнена с болка по отминаващото, с горчивина от разделите, с противоречивия стремеж и към установяване, и към всеподновяващо се странстване...

Поетът е въплъщение на духа на свободата, на живота, на действеността. Този дух се проявява и в неговото творчество, пропито с магическата сила на вътрешното напрежение и с висока лиричност. Най-вероятно това е причината Ли Бай да бъде наричан магьосник. Признат от своите съвременници, а по-късни и от множество литературоведи, Ли Бай е смятан за реформатор на стиха, внесъл в него красота и дълбок смисъл, въплътен в реалистична форма.

Ли Бай умее да слуша и разбира ромона на ручея, песента на вятъра, може да общува с природата като с живо същество – той постоянно търси общение с природата. По-голяма част от живота си прекарва в пътешествия, по време на които написва множество творби,обрисуващи причудливи природни пейзажи на звънлив език. Но в тези стихове навсякъде присъства и самият поет със своите мисли и чувства. Това придава на стиховете му за природата изключителна лиричност.

Прокуденият от небесата е настиена със силна емоционалност. Себепознанието и съзерцателното наблюдение на природата, с които Ли Бай преминава отвъд рамките на стандарта и ни пренася в друг, мечтан свят. 

Блестящият превод от старокитайски на подбраните тук стихове е дело на София Катърова и Антоанета Младенова. 

Включените в изданието илюстрации от Поезия от династията Тан в калиграфия и илюстрации (съставител Хуан Фънчъ, династия Мин) го превръщат в поредното изящно допълнение към поредицата Световни поети. 

ГЛЕДАМ В ДАЛЕЧИНАТА ВОДОПАДА  В ПЛАНИНАТА ЛУ

1.
От запад на върха Сянлу застанал,
на юг аз гледам водопада от отвесните скали:
увесен той тече на триста джана
и пръска в пропастта на няколко десетки ли.
Подобно блеснала светкавица лети отгоре
и спуска се като разискрена дъга
и сякаш облаци са пръснати в простора
от рукналата Сребърна река.
С възхита гледам – колко сила мощна!
Какъв замах в природата велик!
Тук морски вятър духа неуморно,
реката къпе лунният светлик.
Водата се излива от небето
и вечно мие каменната твърд.
В мъглиците летящи перли светят,
потоци пяна от върха кипят.
О, колко радост носи планината!
Сърцето ми изпълва ведростта.
И без вълшебен еликсир водата
отмива всяка прах и суета.

Да можех във хармония предвечна,
напуснал хората, тук да живея вечно!

2.
От двата върха вдигат се мъгли лилави,
а водопадът в пролома блести,
като че сребърният Млечен път стремглаво
от Горните селения лети.

♦  ♦  ♦

Ли Бай (познат също като Ли Бо, Ли По и Ли Табай), смятан за най-великия китайски поет на всички времена, е живял в епохата на Високия Танг период (713-756 г.), когато Танг Династията достига своя зенит. Това е златната ера на китайската поезия, произвела двамата най-големи поети: Ли Бай и Ду Фу.

Ли Бай е известен с екстравагантно въображение и поразителна таоистка образност в поезията си, както и с голямата си любов към алкохола. Като Ду Фу той прекарва голяма част от времето си в пътуване, въпреки че в неговия случай то е защото богатството му го позволява, а не защото бедността го принуждава.

Роден е през 701 г. в степите на Централна Азия, потомък на китайски бегълци от режима на създателя на Танг Династията Лий Юн, като през 705 г. семейството му се завръща в Китай и се установява в Сечуан. Ли напуска дома си в Чанг-минг, Сечуан, около 720 г., и около 20 години се скита от място на място, понякога търсейки държавна работа. За кратък период (742-744) той се радва на привилегията на дворцов поет в столицата на Чанг-ан, но после възобновява скиталчеството си. В късните години на живота си е въвлечен във въстанието на Принц Лин и заточен в Йеч-ланг (Юннан) (758), но помилван преди още да пристигне там. Умира през 762 г., като се твърди, че се е удавил в река Янгцзи, падайки от своята лодка, докато пиянски се е опитвал да прегърне отражението на луната във водата.

Обявен за Безсмъртен Поет, Ли Бай е между най-почитаните поети в китайската литературна история. Около 1100 поеми са останали от него до днес. Западният свят е запознат с творбите му чрез доста свободните преводи от японски версии на стиховете му, направени от Езра Паунд. Един кратер на планетата Меркурий е наречен на негово име.