Как се появява идеята за пейзаж в японската литература, какви механизми я пораждат и свързани ли са с различната перспектива на класическата източна живопис? Кога възниква необходимостта от изповедност? Как се стига до разбирането за интимност и интимен опит в модерната японска белетристика? Кога фигурата на детето става важна за литературата? И как се променя начинът, по който се тълкува предмодерната традиция в края на XIX и началото на XX век в Страната на изгряващото слънце?

„Произход на модерната японска литература“ отговаря на тези и много други въпроси, като хвърля неочаквана светлина върху някои от най-известните модерни японски автори и запознава с процесите зад изненадващите нови насоки в развитието на художественото творчество.

Написана от най-влиятелния съвременен японски мислител, книгата на Каратани Коджин променя в световен план начина, по който се мисли за японската литература. Станала знакова още с излизането си, тя играе основополагаща роля за съвременната хуманитаристика в Япония и за японистиката в глобален мащаб.

Каратани Коджин е роден в град Амагадзаки, префектура Хього. Започва професионалния си път като литературен критик. Привлича вниманието през 1969 г. със статията си „Съзнание и природа“ (意識と自然), посветена на тълкуването на творчеството на Нацуме Сосеки и удостоена с наградата на списание „Гундзо“ за дебютанти. В младостта си той е значително повлиян от идеите на философа Йошимото Такааки, когото познава лично. По препоръка на Ето Джун през 1975 г. Каратани е изпратен в Йейлския университет да чете лекции по японска литература.

Като литературен критик той активно допринася за популяризирането на автори от „поколението на интровертите“ (Фуруи Йошикичи, Гото Мейсей и др.), както и на Накагами Кенджи, с когото има приятелски и ползотворни творчески отношения. Анализът на творчеството на Сосеки, с който Каратани започва своята литературна кариера, също остава една от основните теми за него: редица съвременни издания на романите на Сосеки са придружени от послеслови на Каратани.

През 1973 г. в дейността на Каратани настъпва значителен обрат. В своя анализ на „Макбет“ на Шекспир той говори за края на движението „Нова десница“. Този вид тълкувание на „Макбет“ е последван от задълбочено изследване и радикално преосмисляне на Марксовия „Капитал“, прочетен извън доктрините на марксизма-ленинизма. През 1975 г., по време на престоя си в Йейлския университет, Каратани се сближава с Йейлската школа по деконструкция и лично с Пол де Ман, а по-късно през 1978 г. и с Жак Дерида. До края на 70-те години Каратани се издига като един от най-видните мислители на Япония.