Два века изминаха от деня, в който Бог стори най-голямата добрина – дар за ромеите – присъедини българското царство към ромейската империя. Тази благословия за ромеите се превърна в проклятие за българите. След два века изгревът на свободата над България се превърна в зарево на залеза над Византия. Дълга беше зимата на робството, та пролетта на народа беше неудържима. Като отприщена буйна река към Търнов потекоха българи.