Поетичните творби в „Прободени носталгии“ са израз на сложното и противоречиво отношение на поета към човешката личност, която притежава свое суверенно пространство на вътрешния Аз, на продължаването да устоява характерната интонация и философски размисли от предишни свои книги. В новата си стихосбирка той внася видимо по-усложнени камерни настроения, по-нюансирана метафорична палитра, проектирани в по-съкровен вътрешен план.

Стиховете в „Прободени носталгии“ са израз и на таланта на Боян Ангелов да уплътнява и да синхронизира вътрешния ритъм с външната форма. Знакови в този смисъл са повечето от творбите, между които се открояват „Балконът“, „Възгледът“, „Пътуване“, „В началото на зимата“, „Заблуди“, поемата „Прободени носталгии“ и др.

Боян Ангелов притежава и дарбата да пресъздава „сюжетни“ картини с метафорична прецизност и да наслагва пластове с горчиво-тръпчив привкус на преживени истини. Това е своеобразен белег, че поетът е поел по пътя на задълбоченото себепознание. Пътят не е еднолинеен, хлъзгав е и е осеян с констатации, чувства, едно от които е за изстрадана вина. В този смисъл се открояват творби като: „Тогава“, „В покрайнините“, „Сенки“, „Стигма“, „Метафора“, „Покаяние“ и още някои.

В други – по-директно натоварени с размисли и носталгични навеи – стихотворения поетът демонстрира по-провокативна образност и необичайни съпоставки, поставя „диагнози“, знаейки, че няма открит все още лек за боледуващото човечество. Изпод емоционалните пластове някъде се появяват и елементи от гротеската, които водят до мисълта за духовна катастрофа, осезаема при видимо изкривените човешки взаимоотношения, изкривеното поведение, инфлацията на думите, на чувствата, на интелекта и на таланта.

От съкровено споделеното в „Прободени носталгии“ се раждат истини за тленното човешко съществуване (физическо) и нетленните духовни измерения, които са изначалното предназначение на човешкото съществуване.

Благовеста Касабова