Константин Илиев определя новата си книга „Проблясъци от прожектор“ като „автобиографичен фрагмент“, защото тя е само съставна част от неговото продължило повече от пет десетилетия житие на театрален драматург, чийто пролог е Благоевград, а епилог – Пазарджик. Описани са епизоди от историята през седмото, осмото и деветото десетилетия на миналия век на театри с многолетни традиции като Народния и Пловдивския, но и изявите на по-късно сформираната трупа на Драматичен театър „София“. Действащи лица в прозаичния този път опус на драматурга са режисьорите Леон Даниел, Любен Гройс, Крикор Азарян, Димитър Гочев, Маргарита Младенова, Иван Добчев, Слави Шкаров, Младен Киселов, много актьори, сценографи и театроведи.

Значително място е отделено на Литературното бюро на театър „София“ по време на директорската дейност на писателя Кольо Георгиев, в което влизат Иван Радоев, Стефан Цанев, Константин Илиев и Първан Стефанов. Акцент в изложението са сблъсъците с формално несъществуващата, а в действителност дълбоко ешалонирана и почти непреодолима политическа цензура.