Към тези разкази в настоящия сборник бяха добавени и четири разказа от македонското издание на антологията, което включваше само 23 разказа от 15 авторки. По този начин, с 47 кратки разказа от 24 авторки, българското издание, макар и излязло 10 години по-късно, представлява най-пълната колекция от разкази, издадени под заглавието „Достоен живот“. Тази антология дава шанс на българския читател да надникне в темите и стилистиката, свързани с развитието на постюгославската съвременна литература и процесите на културна либерализация в страните от бивша Югославия и търсене на общочовешката тема, но поставена в един локален културен контекст. Повечето авторки се превеждат за пръв път на български език. Разказите са различни като стил и поетика и въпреки че изследват различни аспекти на чувствителността, общото, което ги свързва, е осъзнаването на акта на създаване на истории на тази тема: възприемането на позицията на ЛГБТ общността като изключително важен вид социална ангажираност на един творец. Затова антология като тази, особено днес, включително и в общество като българското, е едно важно, необходимо, дори незаменимо със силата на творческата инвенция послание!

"Героините и разказвачките, както и техните авторки, се оказват във всякакви ситуации, обичат се лудо и по младежки в стаи, предградия, клубове, проливат кръвта си по улиците, защото на хората не им се нрави това, че те се обичат, водят своите окопни войни, губят битките да бъдат приети от страна на околните, от чичовците насилници и притеснените майки, и побеждават в битките да приемат себе си. Понякога остаряват, след години приличен брак погребват съпруга си, и единственото, което още ги държи живи, е споменът за някоя, която някога са обичали... Понякога само двама души са във връзка и, колкото и да е трудно да се повярва, тази връзка е тежка като черна пръст – понякога трябва да мълчиш, преглъщаш, бягаш, падаш, ставаш..."

Ламия Бегагич