Втората част от тетралогията на Димитър Талев отново изследва живота на Глаушеви, а чрез тяхната съдба и съдбата на българите в Преспа. В „Преспанските камбани“ авторът разказва за нарушеното спокойствие на историята. Демонът на борбата е придобил глас. Променили са се Лазар Глаушев, Райко Вардарски, техните последователи. Талевото разбиране за народа освободител се отразява върху личната човешка характеристика. Тя става зависима от борческите добродетели, от личния героизъм.

Из македонската земя се срещат малки, схлупени черквици, заровени дълбоко в земята. По външен вид те не се отличават от заобикалящите ги къщи. Но когато надникнем вътре, пред нас заблестяват с цялата си красота майсторските иконостаси, вдъхновени дърворезби, сътворени от прочутите майстори-поети на Дебърската школа.

Такива са и героините на Талев. За да разберем истинската им красота, писателят ни кара да влезем в душите им и там ние виждаме колко много героизъм и поезия се таят в онзи тайнствен полумрак, където бушуват чувствата, където се раждат мислите и се открояват решенията за благородни и честни дела.

Ефрем Карамфилов