Възхищавах се на проникновението и оригиналността на магьосника на краткия разказ Боян Биолчев още при дебюта му „Пробуждане” през 1975 година. В навечерието на Промяната представих (заедно с незабравимия Стефан Данаилов) сборника „Зуброва трева”. Смях се до сълзи и многократно препрочитам гениалния роман-пародия „Амазонката от Верое”. Гледах като омагьосан филмовата трагедия „Чума”… А монографиите на професора полонист за Мицкевич и Словашки са европейски научни шедьоври. Несъмнено обаче връх в творчеството на Боян Биолчев и в съвременната ни литература, еднакво високо оценен от читателите и критиците, е повестта „Преселението”, отдавна превърнала се в неоткриваемо антикварно бижу. Във време, когато планетата ни се тресе от зловещи военни конфликти, жестоката драма на бежанците от Беломорска Тракия в началото на ХХ-и век звучи повече от актуално, а изваяните от писателя образи остават завинаги запечатани в съзнанието ни. - Георги Цанков

Това е трудна книга, като тежко вино, което те опива и не ти оставя шанс за трезвост. Книга, която те разтърсва и се помни дълго. Сякаш си попаднал в някакъв паралелен свят. - Росица Чернокожева